Какво е DNS?
DNS (Domain Name System) е като телефонен указател за интернет. Той превежда лесни за запомняне домейн имена като www.tvoisit.bg в IP адреси, които компютрите използват, за да комуникират помежду си. Благодарение на DNS не е необходимо да помним сложни цифрови адреси, за да посещаваме уебсайтове.
Как работи DNS?
Когато потребител въведе адрес на уебсайт в браузъра си, се извършват няколко стъпки:
- Запитване към DNS: Браузърът изпраща заявка за IP адреса на въведения домейн.
- Рекурсивен DNS резолвър: Запитването стига до DNS резолвър – обикновено предоставен от интернет доставчика. Той започва процеса по намиране на IP адреса.
- Root DNS сървъри: Резолвърът първо се свързва с root сървър, който го насочва към правилния TLD (например .com, .bg).
- TLD DNS сървъри: След това резолвърът се обръща към TLD сървъра, който посочва авторитетния DNS сървър за домейна.
- Авторитетен DNS сървър: Този сървър съдържа точните DNS записи за домейна и връща IP адреса.
- Отговор до потребителя: IP адресът се връща на браузъра, който вече може да зареди уебсайта.
Основни компоненти на DNS
Ето кои са основните части на DNS:
- Домейн имена: Това са адресите, които въвеждаме в браузъра – например
www.example.com. - DNS записи: Данни, които свързват домейна с IP адрес или друга информация. Най-често срещаните са:
- A запис: Свързва домейн с IPv4 адрес.
- AAAA запис: Свързва домейн с IPv6 адрес.
- CNAME запис: Пренасочва един домейн към друг.
- MX запис: Насочва имейлите към правилния пощенски сървър.
- TXT запис: Съхранява текстова информация – често използвана за сигурност и верификация.
- DNS зони: Части от DNS системата, управлявани от дадена организация или администратор. Всяка зона съдържа свои записи.
- Root сървъри: Най-високото ниво в DNS йерархията. Те насочват заявките към подходящите TLD сървъри.